Косата й докосваше нежно клавиатурата , докато натискаше копчетата небрежно в писане на поредното съобщение.Течението разнасяше уханието на нежния й аромат и го прехвъляше точно през прозореца , на самата улица , минувачите се усмихваха моментално след като го вкусваха , защото вдъхваше свежест и чистота , такива понятия бяха познати на хората само на сън , по онова време.Единствено цветето , което беше във вазата на бюрото беше свикнало на уханието и цъфнало се въртеше със слънцето , то се чувстваше спецялно беше подарък от нейната несподелена любов , върху която тя тъжеше все още.
-Любовната мъка е тежка , стига да намерите утеха в нещо различно.
-Много е готина мацката не си пестете коментарите и адекватните съобщения и без простотий :)))

Още коментари >